Ние не спираме да играем защото сме остарели; остаряваме, защото спираме да играем



В първия учебен ден професорът ни се представи и ни накара да се запознаем с някого, когото не познавахме дотогава. Огледах се, а в същото време една ръка докосна рамото ми – това беше възрастна дама, чиято усмивка караше цялото й същество да грее. Тя каза: „Здравей, хубавецо, казвам се Роуз и съм на 87 години, мога ли да те прегърна?” Засмях се и казах: „Разбира се! Какво правиш в колежа на тази невръстна възраст?” Тя шеговито отговори: „Тук съм, за да си намеря богат съпруг, да се омъжа и да си родя две деца”. „Не, сериозно, - попитах аз. Любопитен бях да узная какво я е мотивирало да приеме това предизвикателство на нейната възраст. „Винаги съм искала да завърша колеж .” Станахме приятели и често си говорехме. Удивителни бяха нещата, които ми казваше тази „машина на времето” и това, че споделяше опита си с мен. Тя се сприятеляваше с всички, с които се запознаваше и живееше на пълни обороти. В края на семестъра я поканихме да говори на банкета ни. Никога няма да забравя онова, което ни каза тя:
„Ние не спираме да играем защото сме остарели; остаряваме, защото спираме да играем.
Има четири тайни, за да останеш млад, щастлив и да постигаш успех. Трябва да се смеете и да намирате нещо смешно всеки ден. Трябва да имате мечта. Когато изгубите мечтите си – умирате. Наоколо има толкова много умрели хора, които дори не знаят, че са умрели. Има огромна разлика между това да остарееш и да пораснеш.
Ако сте на 19 и лежите в леглото една година и не създадете нищо, ще станете на 20 години. Аз съм на 87 и ако направя това, ще стана на 88. Всеки може да стане по-възрастен. За това не се изискват талант и способности. Идеята е да растеш и непрекъснато да намираш възможности за промяна. Не съжалявайте за нищо. По-възрастните съжаляват не толкова за това, което са направили, а за това, което не са. Единствените, които се страхуват от смъртта са тези, които са изпълнени със съжаления.
След една година Роуз завърши колежа. Една седмица след завършването му тя почина в съня си. Над 2000 колежани бяха на погребението й, за да почетат жената, която ни учеше примера си, че никога не е твърде късно да бъдеш това, което можеш да бъдеш.
ПОМНЕТЕ, ДАЛИ ДА ОСТАРЕЕШ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДАЛИ ДА ПОРАСНЕШ - ЗАВИСИ ОТ ТЕБ. Прехраната си изкарваме с онова, което получаваме. Живота си изкарваме чрез онова, което даваме.
Бог ни обещава безопасно приземяване, а не безпрепятствен полет. Ако Бог те е довел до това, той ще те преведе през него.
Приятелите на Бога са като звездите – не винаги ги виждаш, но винаги знаеш, че са там.