Три велики сили управляват човешкия живот Вдъхновение, Въображение и Навик. Вдъхновение била чудно красива жена и където и да отидела носела красотата, хармонията и радостта, тя дарявала хората с нови красиви, прекрасни, хармонични идеи, който да направят живота им много по-смислен, радостен и щастлив.

Въображение пък бил млад и енергичен мъж, като младеж. Той бил силно влюбен във Вдъхновение и винаги я следвал, откривал следите й, следвал радостта, която тя носи. Той помагал на хората докоснати от Вдъхновение да реализират идеите си, да ги направят реални, приложими, изпълними, достъпни, осъществими... Ала Вдъхновение винаги вървяла пред него и той все не успявал да я догони.

Навик пък бил възрастен и сприхав мъж, предпочитал да работи сам и се смятал за по-силен и по-зрял от Вдъхновение и Въображение, смятал, че те са твърде млади и вятърничави, че не могат да постигнат нищо реално. Навик бил наистина силен и могъщ, той карал хората да се чувстват измамно сигурни в действията си, карал ги да се опират на него и да не рискуват. И много повече хора се опирали и уповавали на него, от колкото на Вдъхновение и Въображение...

Навик също тайно бил влюбен в невероятно красивата сила и веднъж я поканил при себе си за да й покаже могъществата си. Вдъхновение отишла, защото се възхищавала на силата и възможностите, които той имал. Навик разкрил пред нея цялата си брутална сила, за да я впечатли. Показал й всичките си тъмни и мрачни страни, показал й как хората се опират и разчитат на него, колко зависими са от него, показал й, че за тях е без значение дали постъпват правилно или не щом се опирали на него Навика, те вече дори не се замисляли за това, което правят и какви щети може да причини то, просто, защото така били свикнали... Навик разкрил целия си тъмен характер, разкрил тайната на силата си, я те била във възможността му да оковава хората в собствените си вериги. Вдъхновение се уплашила от мрака скрит в Навик и поискала да избяга от него, да се освободи ала вече било късно, вече и тя била окована в тъмната клетка на Навик. Там затворена в мрака Вдъхновение започнала да линее и да слабее, защото не можела да живее без слънчева светлина, започнала бавно да умира...

Не след дълго Въображение разбрал какво се е случило. Забелязал, че вече нямало хора докоснати от Вдъхновение, чийто идеи да осъществява видял, че вече всички хора се опирали единствено на Навик. Воден от любовта си към Вдъхновение той започнал да я зове и търси и се впуснал в мрачните покои на тъмния властелин.

Двете сили се изправили една срещу друга, Въображение срещу Навик и двамата били водени от любов, но любовта на Въображение била чиста животворяща, даряваща пълно свобода, даряваща криле, а любовта на Навик била черна, подтискаща, ревнива, оковаваща, ограничаваща. И все пак въпреки огромната сила на Навик Въображение го победил в битката опирайки се на собствената си изобретателност и с малко помощ от умиращата Вдъхновение...

Той я освободил от тъмния затвор на Навик и двамата влюбени, защото и Вдъхновение била влюбена във Въображение, се понесли отново нагоре към небесата и Живота. Обединена тяхната сила нямала граници и не познавала пречки, заедно те освободили хората от плена на Навик и поправили злините причинени от него, и отново поели по своите пътища разделени, защото творчество може да се случва единствено на свобода, под открито небе, под слънчеви лъчи и звезден блясък...